„Едно, две, три... Стъпка напред, стъпка назад, а сега встрани. Не се разсейвайте, а вникнете дълбоко в музиката, трябва да я усетите с цялото си тяло, с всичките си сетива. Браво, справяте се чудесно! Точно така, страхотни сте, продължавайте да следвате ритъма!” – ехти из цялата зала за тренировки подканващият глас на инструктура по танци. Неговите ентусиазирани ученици са сякаш омагьосани и не спират да демонстрират перфектен синхрон. Звукът става все по-силен, а движенията – все по-бързи, докато в един момент вратата се отворя и пред смаяните погледи на всички влиза известният с уменията си не само в киното, но и на дансинга – Клиф Къртис. И тогава започва истниският танц...


Горещ юлски ден е и слънцето сякаш огрява цяла Нова Зеландия. Годината е 1968, а градчето – Роторуа, разположено на самия бряг на едноименното езеро. Наименованието му идва от съчетанието на две думи от езика на коренното население на държавата – маорите, която буквално означава „две езера”. В многочленното семейство на местен самодеен танцьор се ражда Клифърд Вивиан Девън Къртис, който е предопределен от Съдбата да бъде истинска звезда.
Вероятно предвид наследените от баща му заложби, още като момче изучава традиционното за тях военно изкуство, наречено Мау Ракау. Уменията, които придобива от това свое занимание, впоследствие му помагат да се превърне в един от най-добрите изпълнители на типичния за маорите „танц на културата”. По-нататък младият танцьор посвещава времето си на изявите в стила брейк, а малко по-късно участва и в рокендрол конкурси. Средното си образование завършва в Edmund Rice College, който сега е преименуван на John Paul College.

НИВО НАЧИНАЕЩ
Вече загърбил безгрижните ученически години, Клиф започва да участва като актьор в редица аматьорски театрални продукции и мюзикъли. Едни от тях са Цигулар на покрива и Човекът от Ла Манча съответно в Kapiti Players Theatre и Mantis Cooperative Theatre Company. Силно впечатлен от магията на артистичните среди, той решава да посещава Училището по драматургия в Нова Зеландия – The New Zealand Drama School, както и Teatro Dimitri Scoula в Швейцария. Междувременно работи в Downstage, Mercury Theatre, Bats Theatre и Centre Point. Достатъчно амбициозният и упорит Клиф се качва на сцената в световноизвестни постановки като Happy End, The Merry Wives of Windsor, Макбет и Отело по сюжет на едноименните шекспирови творби, Вишнева градина по Чехов, Porgy and Bess, Weeds, Serious Money на Карил Чърчил, както и в The End of the Golden Weather.
Въпреки успешните си театрални изяви, с всеки изминал ден Къртис изпитва все по-голямо влечение към Големия екран. На 23 решава, че моментът да опита късмета си в лоното на киноиндустрията е настъпил. Дебютният му филм се казва Undercover (1991), който обаче не се слави с особен успех. Следващото му участие е значително по-забележително – през 1993 го виждаме в ролята на Мана в номинираната за Оскар романтична драма Пианото. По същото време се подвизава и като Фрейзър в Desperate Remedies. През 1994 се появява в още четири продукции – новозеландските Kahu & Maia и Once Were Warriors, американските Rapa Nui и сериала Hercules in the Underworld. Дванайсет месеца по-късно взима участие в ситкомите Hercules: The Legendary Journeys и Mysterious Island. Следват лентите от 1996 Chicken и Mananui, както и превъплъщението му в Даниел Фрийман в ситкома City Life. Две години по-късно участва в The Chosen (1998), Deep Rising (1998), както и в изпълнения с приключения екшън Шест дни, седем нощи, където си партнира с вече утвърдени звезди като Харисън Форд и Ан Хечи. В края на века Къртис отново има честта да бъде сред популярни актьори като Доналд Съдърланд и Уилям Болдуин в трилъра Вирус (1999). Пак тогава симпатичният новозеландец дели снимачната площадка с Джордж Клуни в комедията Трима крале, а малко по-късно и с Никълъс Кейдж в драмата До краен предел. Последният му филм преди настъпването на новото хилядолетие е Вътрешен човек, където го виждаме в звездната компания на Ал Пачино и Ръсел Кроу.

ТАНЦ ЗА НАПРЕДНАЛИ
Динамичният танц на живота, в който Клиф Къртис ентусиазирано се впуска, продължава с пълна сила. Вече доказан майстор в изкуството на движението и това на превъплъщението, той смята, че все още не е достигнал най-високото ниво на своето професионално и личностно развитие. През 2000 се изявява като Били Уилямс в Jubilee, а през 2001 като Пабло Ескобар в криминалната лента Дрога. Нататък продължава като Смайли в екшъна Тренировъчен ден заедно с Дензъл Уошингтън, както и в ролята на злия, но изключително красив принц Халид в The Majestic. Година по-късно го виждаме като Клаудио Перини в Collateral Damage и като Майк Камело в Point of Origin. Големият успех обаче идва с участието му в новозеландския филм Момичето, където яздеше китове, в който той е в една от главните роли. Това му донася изключителна популярност и оттам насетне вече става част от многобройния списък със световноизвестни актьори.
По-нататъшните изяви на Къртис в киното са в американския трилър Присъда за продан (2003), в мини-сериала Трафик (2004), както и в криминалето Fracture (2004), където го виждаме в ролята на детектив Франклин. През същата година се превъплъщава още в Морт Уитман в Spooked и в доставчик на пица в Heinous Crime.