Историята на Римската империя е много плодотворна за различни екранни сюжети и това става ясно още през 1976, когато по телевизията тръгва драматичната поредица Аз, Клавдий. Скоро след премиерата заглавието печели одобрението на зрителите и критиката, а доказателство за това са престижните статуетки, които получава – Еми, три награди БАФТА и други по-малко популярни телевизионни отличия.
Периодът, който британският режисьор Хърбърт Уайз показва през призмата на собственото си виждане за историческите процеси, ни връща повече от двайсет века назад във времето около смъртта на Марцел (24-23 г. пр.н.е.). В началото се запознаваме с император Август и пресметливата му съпруга Ливия. Амбициозната жена не се спира пред нищо, за да осигури трона на сина от предишния си брак – Тиберий. Точно като в познатите криминални сюжети властта опиянява хората, доближили се до нея, и ги прави безскрупулни. В опасните интриги, конспирации, прелъстявания и безмилостни убийства скоро се замесва целият римски елит.
В „играта” се включва дори накуцващият и заекващ император Клавдий, който съвсем съзнателно оставя всички в заблудата, че той е прост и дори невеж човек, чието единствено желание е да бъде оставен спокойно да изживее дните си. Но като контраст на неприятната действителност в страната застаряващият идеалист продължава да мечтае за възстановяване на Републиката, начело на която да застане честен, добър и справедлив управник.