Всички, които се бяха затъжили заради отсъствието на някогашната вокалистка на Куку бенд Деси Добрева, сега най-вероятно будуват всеки петък вечер, за да гледат телевизионните й изяви. От средата на миналия месец къдрокосата блондинка зае мястото на водещия в нощното предаване на БНТ Полет над нощта. Паралелно с това обаче успява да смества в натоварения си график още куп задължения и не позволява музикалната й кариера да страда. След като в края на миналата година приключи мащабно турне из САЩ и Канада, сега се е захванала с подготовката на два нови албума – единият, предназначен за разпространение у нас, а другият за почитателите й в Русия. Но нека започнем с интереса й към едно иначе разсейващо занимание като малкия екран.


Деси, как се чувствате в студиото на Полет над нощта?
Много добре – в свои води. Познавам целия екип, тъй като съм работила с него и през 2005.

Преди да получите поканата редовно ли гледахте нощния блок?
Аз не гледам телевизия, дори от три години нямам телевизор.

Защо?
Така се чувствам по-добре. Телевизията отнема прекалено много време и внимание. Както се казва на английски език, тя е distracting (в превод разсейваща, бел. ред.) – отвлича вниманието от всичко останало. Смятам, че има по-интересни неща за правене – предпочитам да чета, да се разхождам навън… Освен това нашите медии са доста негативни и изпълнени с риалити шоута, които, както в цял свят, са направени, за да промиват мозъците на хората.

В същото време и вие участвахте в риалити формат – Великолепната шесторка по bTV?
Това не беше точно риалити, а и целта бе съвсем друга – събраха се средства и бяха построени тези малки къщи за децата от Могилино. Шесторката не се занимаваше с взаимоотношенията и проблемите на участниците, така както правят повечето риалити формати. Всъщност бих искала да съм интересна с музиката и постиженията си, а не с личния си живот. Все пак той затова е личен, за да си остане вкъщи.

Вече от месец сте в ефира на БНТ. С кой от гостите, според вас, се получи най-непринуден и интересен разговор?
Е, досега са минали много малко предавания. По-принцип се съобразявам с госта не само като натура и характер, а и с неговото занимание. Променям се според събеседника си – не може например с един професор да водиш непринуден разговор и да му се смееш насреща. От друга страна, ако дойдат приятели и колеги, няма смисъл да се води официален диалог, тъй като се познаваме отдавна. Така се случи например във втория брой с мое участие, когато Лили Йончева, Уейн Маршъл и Жоро Янев, който беше китарист на група Каффе, дойдоха направо от летището. Идеята бе моя и направихме срещата съвсем импровизирано. Като цяло един артист трябва да може постоянно да се променя.

Това ли ви подтикна да участвате в Полет над нощта – за пореден път да си докажете, че можете да се променяте?
Не, аз на никого не искам да се доказвам, освен на себе си. Просто работата е много приятна, защото предаването е изключително положително и интелигентно направено. Трябва да има повече такива.

Акад. Хачо Бояджиев дава ли ви някакви съвети?
Напътства ме през цялото време, дори докато снимаме, защото е и режисьор. Работим много добре заедно – той приема много от моите идеи, а аз се уча от него. Една от причините да приема поканата бе и фактът, че тя дойде от самия Хачо Бояджиев, когото много уважавам.

А случвало ли се е да ви критикува?
Критиката е градивно нещо, ако е смислена. Г-н Бояджиев рядко си позволява да критикува, специално мен, но ако го направи, значи е прав. Добър ръководител е, защото казва и хубавите, и лошите страни, т.е. знае кога да поощри. Положително настроена съм към критиката, особено когато идва от толкова опитни и начетени хора.

Имате ли някакъв собствен начин за преодоляване на сценичната треска или вече нямате такава?
Ааа, ако няма сценична треска, целият ефект ще се изгуби. Когато преодолееш това притеснение, значи си навлязъл в рутината и го правиш по задължение. Трябва да има вълнение, защото благодарение на него сме истински – то ни показва такива, каквито сме. Освен това аз умея доста добре да се концентрирам и съсредоточавам, което ми помага.

Но притеснението понякога пречи…
Ако пречи, значи този човек не е готов да излезе на сцената. Той трябва да може, въпреки сценичната треска, да покаже своите способности.

Какво ще ви липсва след периода в нощния блок?
Е, аз няма да работя примерно пет години, че да започне да ми липсва, както беше с Шоуто на Слави – все пак там бях всяка вечер в продължение на три години. Това предаване е веднъж в седмицата и заедно с него имам много други ангажименти, така че като приключа тук идва следващото нещо. Не си позволявам да не правя нищо. Оттеглям се може би само през месец август и то не всяка година.


МУЗИКАЛНА ОБИКОЛКА

В края на 2009 направихте турне в САЩ и Канада. Защо мина под надслов Пътешествие до България?
Защото беше точно това за всички наши сънародници извън България. Голяма част от репертоара включваше едни от най-обичаните български песни, не само народни. Хората пяха, танцуваха, забавляваха се от сърце, някои плакаха, други се смяха… Важното е, че се разчувстваха.

В кой от градовете, които посетихте, хората реагираха най-емоционално?
Не мога да ги деля – навсякъде ме посрещнаха много топло. Самата аз се забавлявах с пълна душа и сърце на концертите.

А чужденците как реагират на българската народна музика?
Зависи. Аз не изпълнявам народни песни в автентичен вид, точно защото съм забелязала как реагират на него. Интересен им е, но това не го прави популярен – те няма да го слушат вкъщи постоянно и да си го пеят. Когато се вземе елемент от него и се смеси с нещо по-популярно и достъпно, тогава може би ще си го купят. Затова се насочих към обработки на народните ни песни и правене на авторски, които често са на английски език, тъй като съм ги писала за англоговорещия пазар. Опитвам се да привлека вниманието на чужденците с песни с родни елементи, но с текст на английски, защото националният елемент им е чужд, а езикът – познат, което помага песента да се приеме по-лесно. Повечето пъти се получава. В Америка мои песни се въртят в над 15 радиа, дори през миналата година няколко месеца подред бях в топ 10 на станцията WOS.

Жалко, че не ги въртят у нас…
Успехът е различен. Просто тук, когато се изгради една представа за даден артист, хората трудно го приемат в друг образ. Сякаш публиката забрави това, че в Шоуто на Слави пеех всеки ден на различни езици. Запомни само народните песни, които са прекрасни, но аз изпълнявам и много други стилове. Пея на руски и в момента дори завършвам албум, който се надявам да издам в Русия. Също на английски, френски, дори турски. Ето например миналата година спечелих Гран при на международен конкурс в Анталия (Турция) и там имаше условие да изпълня парче на техния език. На всякакви езици съм пяла и ще продължавам да го правя, защото и аз търся своето приложение, а и ми е интересно да продължавам да се развивам.

Кой от тези езици всъщност можете да говорите?
Английски говоря най-добре, на руски разбирам всичко, но не си спомням много добре падежите.

В момента работите и по нов български албум, нали?
Да, по принцип бях планирала да излезе миналата година, но така и не успях да стигна до студиото. Затова започнах да го подготвям сега и се надявам тази година да успея да го издам.

Какви песни ще включва?
Тайна. Много е рано да се говори, тъй като не е готов и на половина все още. Ще издам, че ще включи песента Лудо младо в ремикса, който направих миналата година.

Ще го чакаме. Успех!