От няколко седмици ефирът е обзет от златната треска на участниците в новите епизоди на Форт Бояр по bTV. По случай 20-ата годишнина на формата френските продуценти дадоха възможността на нашата телевизия да направи изцяло български сезон и така в приключенията насред Атлантическия океан се впуснаха колеги от медията. Представяме ви капитана в отбора на репортерите – Марина Евгениева, която колкото и миловидно изражение да има, крие в себе си истинска спортна злоба. bTV Репортерката, автор на филмите В главната роля: Жената и Крачка напред, съвсем успешно прехвърля професионалното си любопитство към изпитанията на непроходимата крепост. Какъв е резултатът, гледайте всеки четвъртък вечер.


Марина, как би обобщила преживяванията си във Форт Бояр?
Това е едно от най-големите приключения, които могат да се случат на човек – позитивно, изненадващо и забавно.

Защо изненадващо?
Защото дори когато си гледал предварително играта и си видял как изглеждат нещата, на самия Форт разбираш, че те са доста по-различни, странни и понякога по-страшни и сложни. Според мен, всеки се изненадва преди всичко от самия себе си, че се справя в ситуации, в които никога не е предполагал, че ще попадне.

В този ред на мисли кой от участниците ще ни изненада най-много?
Мога да говоря за нашия отбор, тъй като съм най-запозната. От нас четиримата най-изненадващ е Антон Хекимян – на пръв поглед не е спортен тип, но показа сериозни способности и в някои от игрите побеждава колеги, които имат повече опит.

Казваш, че си решила да участваш заради предизвикателството. Какво ново откри за себе си?
Че се страхувам от скорпиони – преди това не бях срещала такова животно. Също така мислех, че не притежавам спортна злоба, но се оказа, че не съм права. Всъщност много се зарадвах, че успяхме да направим екип от нашия отбор, защото преди това се познавахме само бегло.

Бързо ли се сработихте?
Да. Условията на Форта са такива, че правят участниците единни.

Тренирахте ли през свободното време?
Не сме се подготвяли предварително. От време на време момчетата играеха футбол, но за забавление.

Бяхте ли си изградили тактика?
Уговаряхме се преди самите изпитания, но нямахме специална тактика. Опитахме да изградим такава за събирането на парите, но не успяхме кой знае колко добре да я отработим. Там нещата се получават от само себе си.

Възможно ли е изобщо да се създаде план?
Според мен реакциите по-скоро са непредвидими, защото колкото и да си запознат с изпитанието, което те очаква, щом влезеш в самата килия, виждаш, че нещата са много по-различни. Сещам се за една задача, в която Генка и Антон трябваше да прекарват огромен ключ през назъбени дупки. Това, което тогава виждах отвън, се различаваше от това, което те виждаха – не можах да преценя точно колко време ще им трябва, за да стигнат до изхода, и ги накарах да излязат по-рано от необходимото.

Преди малко спомена, че си разбрала, че те е страх от скорпиони. Какво още се наложи да преодолееш?
Аз реално нямах среща с най-големия си страх – змиите. Тогава едва ли щях да успея да направя каквото и да е, даже бях предупредила съотборниците си. Но общо взето всичко, което се случва, е малко или много страшно – особено в големите изпитания, които са за два ключа. С чужда помощ, концентрация и мобилизация обаче трябва да се справиш, защото останалите разчитат на теб.

Опасните изпитания имат осигуровки, но все пак възможни ли са контузии?
При най-сложните – тези, които са за два ключа и са наречени адвенчъри, наистина осигуровката е много сериозна. Има отделни екипи, отговарящи за безопасността във въздушните и водните задачи – всичко е идеално организирано. Но все пак всички имахме травми, предимно синини. Петьо Бакърджиев пък си надра крака, когато трябваше да се катери по едни пилони, а Стаси (бел. ред. синоптичката Станислава Цалова) стъпи на криво и си изкълчи глезена, след което известно време беше с шина.

Форд Бояр явно е опасно приключение?
Ами, да. Човек реално може да се контузи и само докато тича, за да излезе в центъра, ако е валял дъжд.

Срещу кой от тимовете ви бе най-трудно?
Мисля, че срещу отбора на водещите, но не защото бяха много по-силни, а защото така се стекоха обстоятелствата. Беше ни трудно и срещу Аламинут, защото още в самото начало много се сприятелихме с тях.

Значи следващия сезон можете да сформирате общ отбор?
Мисля, че бихме били непобедими.

А имаше ли някакъв момент, в който отборът ти се демотивира?
Не, защото играта е такава, че дори и да не си събрал много ключове, ако на финала извадиш повече злато от другия отбор, побеждаваш. Битката не е изгубена, докато не бъдат претеглени боярите.

Забележителен бе успехът на отбора на Водещите, когато имаха седем заключени ръце…
Това беше в мача срещу нас. Тогава направиха абсолютен рекорд и извадиха дори повече злато, отколкото в първото си участие. Между другото и без да са ти заключени ръцете пак е доста трудно да се събира злато, защото има един праг, над който трябва да повдигнеш боярите.

Ти си капитан на вашия тим. Съотборниците ли те избраха?
Изборът беше абсолютен късмет, защото до последния момент не се бяхме спрели на никого, за разлика от останалите отбори. Определихме го чрез жребий пред Айфеловата кула. Всъщност всички имаме капитански титли – бяхме написали на листчета капитан, помощник-капитан, вицекапитан и вицевицекапитан.

Ти си главният. И какви различни качества трябва да притежава той?
Ааа, не знам. Особеното при нас е, че всички сме индивидуалисти и някак си успявахме да се допълваме.

Ако трябваше да направиш репортаж за сезона, какви моменти щяха да попаднат в него?
Може би щях да се опитам да пресъздам нещата, които зрителите няма как да видят. Това е една много истинска игра, в която правилата се спазват на 100% и всичко е обективно. Освен това се случва на прекрасно място. Докато бях там, се опитвах да си представя каква е гледката от въздуха.

Твърдиш, че най-доброто ти качество е любопитството и вероятно то ти помага в работата…
Вероятно това е една от причините да се насоча именно към тази професия.

Повечето ти материали са на социална тематика. Защо си толкова изкушена от нея?
Опитвам се да помагам на хората, доколкото мога. За съжаление, не винаги се получава, поради една или друга причина. За мен много по-важна новина е липсата на лекарства за онкоболните например, отколкото „избухването” на политически скандал.

Какви теми да очакваме от теб в bTV Репортерите в скоро време?
В момента нямам проект, защото последното нещо, което направих, ми отне доста емоции и се поизморих. Материалът беше свързан с танци и жената като такава. Иска ми се обаче отново да направя филм, посветен на природата и животните.

Добре, а Фортът какво ни е подготвил до края?
Много изненади от Антон и изключителни прояви на смелост от Генка. Аз пък отново ще се сблъскам със странни неща.