Човек на изкуствотоАлбена Ставрева
Познатите персонажи в сериал Забранена любов ще разкрият загадъчни страни от своите характери, като изключение не прави и отрудената всеотдайна майка Надежда Белева, в ролята Албена Ставрева.
03 септември 2010 Текст: Надежда СтояноваСЦЕНА Преди съм работила в Смолянския и Плевенския театър. Сега обаче по-трудно мога да си позволя да пътувам толкова много, тъй като се грижа сама за дъщеря си Боряна. Едно от последните ми представления беше в театър Възраждане в Бащата по Стриндберг на един от големите ни режисьори Лили Абаджиева, където героинята ми убива мъжа си. Сега имам малка роля в Народния театър в пиесата Госпожица Юлия отново по Стриндберг и пак с Лили Абаджиева. В нея заедно с още шест актьора се появяваме няколко пъти, представяйки различна част от същността на главната героиня, изпълнена от Снежина Петрова. Моят образ има много любовно появяване в едната част, а на финала пък е някак си призрачен. Спектакълът е много хубав, но не ми се иска да го „обличам” в думи, за да не го опростя, да го вкарам в рамка и да отнема от красотата му. В понеделник точно преди централната емисия новини започват новите епизоди на драматичната поредица Забранена любов по Нова тв. Дългоочакваното продължение гарантира завладяващи обрати и нови герои. Познатите персонажи пък ще разкрият загадъчни страни от своите характери, като изключение не прави и отрудената всеотдайна майка Надежда Белева, в ролята Албена Ставрева. По всичко личи, че понякога наивната й добронамереност и примиреност все пак имат граница и са на път да се изчерпат. Подробности ще научим от опитната актриса, превъплътила се в образа, който сякаш идеално и приляга. Професионалните предизвикателства в кариерата на Албена през последните двайсет години обаче я представят в различни светлини и ако не вярвате, защото сте я виждали само в популярния сериал, ви препоръчваме ленти като А сега накъде (1988), продължението А днес накъде (2007), Ъндърграунд (1995), Без семейна прилика (2004), Откраднати очи (2004). ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ Заради дългото чакане бяхме започнали да мислим, че няма да има продължение на сагата Забранена любов… Епизодите ще се излъчват всеки делничен ден от 18:30. От актьорска гледна точка зрителите ще забележат много голямо развитие. Беше истинско предизвикателство, защото в линията на всеки от героите бяха вкарани доста нови моменти, много по-крайни и интересни. Има ли накъде да се заплита сюжетът? Определено има. Ще станете свидетели на наистина неочаквани обрати. Все още ли смятате, че си приличате с героинята Ви Надежда Белева? По принцип смятам, че всеки от нас носи в себе си всякакви черти. Кои от тя ще прояви зависи от това как ще се стече животът му, какви хора ще срещне и дали си струва да прави жертви за тях. Затова смятам, че донякъде приличам на героинята, но тя е доста по-търпелива. Също като нея изглеждате изключително добронамерена, но такава ли сте в действителност? Струва ми се, че човек не е способен да прецени особено реално сам за себе си, но мога да кажа, че никога не „тръгвам” към другите с подозрение. По-добре се чувствам, когато ги приемам открито. Може би не съм толкова търпелива, колкото е тя – дори съм невъздържана. Понякога нещо в характера ми ме кара да реагирам по начин, по който знам, че не е правилен. С какво многобройните проблеми промениха г-жа Белева? При нея настъпват много обрати, но няма как да кажа конкретно, защото трябва да издам част от сценария. Ще се изчерпа ли примиреността й? Случва се и това позволява да й се случат много нови неща. В живота идва момент, в който човек трябва да направи важен избор – що се отнася до нов партньор дали да си позволи да срещне друг, или да продължи да вярва в досегашния… Какво правихте, след като приключихте работата по Забранена любов? Репетирах за участието си в представлението на Народния театър Госпожица Юлия и понякога дублирах. Вярно ли е, че за снимките на сериала са Ви гримирали доста старателно? Глезеха ни много от гледна точка на гримьори, фризьори… Състарява ли са ви? Надежда все пак е постоянно работеща майка на три големи деца. Веднага искам да отбележа, че имах огромен късмет да си партнирам с изключителния актьор Ивайло Герасков. А що се отнася до възрастта, имате ли проблем с нея? Не, аз не крия годините си, напротив. Разбирам жените, които се притесняват, но това ми се струва излишно. Мисля, че трябва да се радваме, че сме достигнали определена възраст и сме научили различни неща. ЛИЧНИ СТРАСТИ В интернет пространството пише, че едно от хобитата Ви е фехтовка. Не е ли малко странно занимание за една дама у нас? Това е един много красив, аристократичен спорт, но всъщност го изучавах усилено заради представление на Сирано Дьо Бержерак на френския драматург Едмонд Ростан. Тогава заедно с три други актриси бяхме част от Първия женски театър, основан от режисьора Николай Георгиев. Занимавахме се с музика, танци – всеки ден доусъвършенствахме себе си. В момента обаче не тренирам фехтовка. Но продължавате да се интересувате от танци и сте запалили дъщеря си, нали? По-скоро се опитах да й наложа моята любов към изкуството на движението, но не се получи, за съжаление. На нея не й беше интересно, защото предпочита по-съвременни стилове като хип-хопа. Спортът е много хубаво занимание, което развива дисциплина, добра двигателна култура, помага за поддържането на фигурата… Освен всичко пишете стихове. Остава ли Ви време за подобен род усамотяване? Остава ми. Всяка година се каня да издам стихосбирка, но не знам защо все още не съм го направила. За Покана за сънуване ли става въпрос? Да, мисля, че тази година вече ще види бял свят, защото приятелите ми ме насърчават и харесват творбите ми. Преди няколко години прекрасни млади актьори от НАТФИЗ бяха направили нещо като спектакъл по дисциплината Техника на говора, използвайки мои произведения. Беше се получило интересно. Има ли стихове, които запазвате само за себе си? Запазвам тези, при които не харесвам крайния резултат. Особеното при мен е, че никога не поправям, след като напиша нещо. Предполагам говорите за вечната тема Любов? Включвам всякакви теми. Повечето ми работи следват схемата на хайкуто. Да, говоря за любов, но без конкретиката, присъща за женската поезия. Тя е твърде драматична? Да, но моята е по-иносказателна. От кога пишете? От много отдавна. Пазя всичките си опити в голяма тетрадка, в която вече няма място. В началото слагах по едно стихотворение на страница, но вече добавям звездички и изписвам празното пространство. Това просто е някаква лична потребност, за която най-важното не е стиховете да бъдат издадени. ЕКРАННО РАЗНООБРАЗИЕ Във филма Без семейна прилика и в рубриката на Нова тв Звезден репортер бяхте журналист. Как се чувствахте в тази роля? Беше много любопитно. По отношение на ролите, които съм изиграла, имам късмет да работя с големи режисьори – например в споменатия Без семейна прилика с Юлия Кънчева. Героинята ми Анна не беше доказана в професията си, което улесни нещата за мен. Но журналистическата тема не беше толкова силно застъпена, защото момичето беше объркано и се луташе, докато в един момент осъзна какво точно иска и трябва да направи. Откъде идва заглавието? Историята разказва как Анна се опитва да осинови сина на голямата си любов – шведски журналист, загинал в Югославия. Без семейна прилика идва от факта, че детето е русичко, а аз съм с много тъмна коса. Спомням си, че имаше една много силна реплика, в която то казва: Няма проблем, аз мога да си боядисам косата черна и всички ще мислят, че сме майка и син. Филмът се концентрира върху пътя за спечелване на детското сърце, което не е толкова лесно. А Звезден репортер? Както казах, беше много приятно – приех ангажимента като роля, която трябваше да изиграя. Гледала съм доста от репортажите и смятам, че има някаква лекота и забава в поведението на всеки от поканените и това прави рубриката интересна. Звезден репортер дава възможност дори сериозните теми да бъдат разгледани по нетрадиционен начин, с чувство за хумор. През всички тези години, в които сте актриса, имали ли сте професионални колебания? Лошото е, че нямам колебания, макар че съм актриса на свободна практика и като такава понякога имам тежки моменти, в които нямам никаква работа. В подобни ситуации съм се чудила дали огромното ми желание да се занимавам само с това не е твърде егоистично примерно за детето ми. Дъщеря Ви иска ли да се занимава с актьорско майсторство? Иска. За съжаление или за щастие? Много от приятелите ми, които са се реализирали в съвсем различни сфери, смятат, че трябва да я спра заради периодите без работа, за които споменах. Аз обаче съм убедена, че човек сам усеща какво му е интересно, а това е важно за равновесието и щастието му. Пред Вас стояла ли е някога възможност за реализация зад граница? Няколко пъти, но аз съм много привързана към роднините и приятелите си и затова не съм поела този риск. Работила съм в киното извън България, но това е различно – отиваш някъде за няколко месеца, снимаш и се връщаш. Играла съм се в Македония в Ангели на боклука, в Гърция във филма Акропол на режисьора Панделис Вулгарис, както и в Сърбия няколко пъти. Заблуда ли е това, че всичко при вас и колегите ви е бляскаво и прекрасно? Прекрасно е, когато играеш в нещо хубаво и се срещаш с публиката. Бляскава е емоцията, но тази професия изисква сериозен труд, защото всеки актьор трябва да е добре запознат с литературата, да се интересува от изкуство, музика… Едно от предимството е, че можеш да изживееш толкова разнообразни емоции и фантазии, различни от твоя характер и нещата, които ти се случват в реалността. Това е голямото предизвикателство. Ако направите равносметка на ролите си, какво ще се получи? Не мога да не оценя късмета, които съм имала, да работя с много добри и утвърдени режисьори. Но най-хубавото е, че ми се играе все така, както когато поисках да бъда актриса – не съм се изморила, не ми е омръзнало и ме радва по същия начин.
|