Макар името му да стана изключително популярно едва след успеха на неговия първи сценарен проект, базиран на едноименния роман Дзифт, докторът на философските науки Владислав Тодоров има не една и две издадени книги зад гърба си. Сред тях са Адамов комплекс, Red Square, Black Square: Organon for Revolutionary Imagination, Хаотично махало: политическа публицистика, както и множество публикувани статии. Макар да са определяни по-скоро като политическа есеистика, те правят автора известен както сред българските литературни среди, така и в САЩ, където преподава културна история на Русия и Източна Европа.

HBO ще завърти Дзифт в държави като Сърбия и Черна Гора. Ще припознаят ли в него част от своята история?
Надявам се. Поне това се случва в Русия в момента.

Филмът се превърна в голямото събитие на българското кино след прехода. Очаквахте ли подобен успех?
Успех едва ли е точната дума. Очаквахме директно реагиране. Дзифт е мислен като полемичен дебют, като естетическо и тематично предизвикателство.

На какво се дължи големият интерес?
На експерименталната му природа – на жанра на американския черен филм, зареден със соц действителност, на визуалния и словесен маниер, на монтажа, типажите, „твърдо сварения” юмручен стил.

Споменавате, че романът е бил замислен с идеята да се адаптира за кино. Крайният резултат оправда ли очакванията ви?
Романът беше написан, за да не отиде на халос работата в случай, че сценарият не беше минал пред Националния филмов център. Аз стоя зад филма на сто процента. Преминах през цялото горнило на кинопроизводството. Ние не се разпадаме на функции, а сме екип от съмишленици, които си сътрудничат във всички фази на работата.

Полезно ли е сценаристът да присъства на снимачната площадка?
Задължително. Сценарият не е пиеса, която може да се постави стотици пъти в различни театри по различен начин. Той се заснема веднаж и завинаги и авторът трябва да взима решения на място и в ход, защото снимачната площадка и монтажното са все бойни полета, където битките не се преиграват. Сценарият не е самостоятелна творба. Той е ходова част, която трябва динамично да се адаптира към доста хлъзгав терен.

Как се роди идеята за черен роман, чието действие се развива в разцвета на социализма в България?
Подобно на това как Дон Кихот чете рицарски романи и аз четох черни романи и гледах черни филми. Смятам този жанр за универсален, а не тясно американски и се опитах чрез него да осмисля собствения си опит на момче, расло в реалния социализъм в „борческите” квартали на София.

Търсен ефект ли бе описването на отминала епоха с език, разбираем за хората, родени след 1989?
Ние съвсем съзнателно търсехме този език, тази пресечна точка на всекидневния жаргон с кино езика, на философстващия уличник. Един филм намира своята публика като говори на собствен език, който по особен начин засяга хората.

Колко време работихте по книгата?
Около година по книгата като прозаичен вариант на филма.

Кого от персонажите си бихте искали да срещнете на живо?
Себе си. Имам кратка поява.

Планирате ли други сценарии?
В ход е вторият ни проект с Явор Гърдев – Цинкограф. Черна комедия с елементи на политически психотрилър. Действието се развива в годините преди и след 10 ноември.